С всеки изминал ден се убеждавам, че хората прекарващи времето си из разните недоразвити среди да общуване, като IRC и тям подобни text only свърталища пропускат нещо невероятно. Скайп? Скайп е интересен, но с колко непознати би се случило да си допаднеш? Аз лично бях публикувал скайп името си само в един сайт и точно след два дни се наложи да го зарежа веднъж за винаги. Защото въпреки че разговора е през Интернет той се чувства доста реален, а когато някой се държи нагло, нахално, безочливо и на всичкото отгоре предъвква солети, докато говори с теб е неприятно. И така - скайп е за разговор с познати. Но какво да се направи ако искаме да общуваме с нови хора.
Няма да се впускам в подробни обяснения, цялата информация е там - щом има irc значи има и уеб, а щом има уеб... ох кефффф...така че само изброявам:
Mugshot
Podcasts
Photosharing, musicsharing, videosharing
Аз съм леко пристрастен към RSS агрегатора си вече, това е нещо което просто в такава степен ускорява процеса на запознаване с и отсяване на новото, че не мога да си представя някой да НЕ го ползва. Моят избор? Liferea.
Подкастите. Напоследък съм силно зарибен по Искейп под, или както те сами се описват: the sience fiction podcast magazine. RSS за тях. Понякога имат много добри попадения.
Музиката. Последната ми зарибявка, нещо което някой е решил да таг-ва като жанр 'Relax' и аз не знам как да го нарека по друг начин, така че го оставям така.
Oliver Shanty & Friends - Sacral Nirvana и разбира се Korunesh - Zenshual (Call of the mystic) (1000x to Seth/Tribestan aka Асен)
Филм. Определено X-men: The last stand. Не знам дали заради ефектите. Просто ми хареса. Или не съм гледал от тогава по-впечатляващ... Макар да бъда обвинен в повърхностност ....
Новина. Федора Кор 6 тест 1 разбира се. Аз съм дълбоко влюбен в тази дистрибуция. От как я открих за себе си жените вече не са толкова красиви и храната не е толкова вкусна. Хе-хе. Федора кор 6 предварителен преглед (тест 1) - кратък преглед и надежди за това какво всъщност ще има в готовия вариант, Phoronix.
Нюзфийд. Кори Доктороу Боинг боинг разбира се. За няколко дни мирогледа ми се разшири колкото не беше за няколко месеца. RSS за Boing boing
Photosharing. F-spot - супер доволен съм, има всичко което мога да поискам + изнасянето към Flickr.
Videosharing. YouTube - последната седмица беше доста забавно там, хората в листа ми за забавни e-mail-и са се посмяли смятам. А и намерих това (bumptop)също. Макар че според мен метафората за десктопа някой не я е доразбрал. Идеята не е да въргаляме файловете а да не се интересуваме от тях а само от информацията в тах!!! Това как точно ще изглеждат файловете.... абе нз.Да имат занимавка програмистите:) Линк на проекта
В цялата история това което ме дразни е подксати от mac.com които с НИЩО не можах да пусна. Под Линукс де. Жалко. Имаше нещо, което искам да чуя, но за разлика от някои мои колеги и познати ентусиасти няма да си инсталирам VMware специално за да си сложа уиндоус и на него Quicktime player. Ако някой иска идеите му и гласът му да стига до всички няма да ползва "подобрените" лиготии на Apple. Поне докато не си купим всички по един MacBook и Бил Гейтс не стане втория по богатство в света, веднага след Стийв Джобс.
юни 24, 2006
юни 21, 2006
The boob fairy
Това просто няма как да го пропусна.
За съжаление (не мое де) линка отново е на английски и общо взето няма да разберете нищо, ако не говорите английски. Но за тези, които поназнайват езика ще е доста забавно. В интерес на истината съм изненадан, че подобна глупост ми се хареса, но песничката наистина е лека и приятна.
Enjoy
The boob fairy
Директен линк към песента в mp3 формат.
The pectoral fairy never came to me.... poor me...
Thanks to Kwiksilver for pointing this out.
За съжаление (не мое де) линка отново е на английски и общо взето няма да разберете нищо, ако не говорите английски. Но за тези, които поназнайват езика ще е доста забавно. В интерес на истината съм изненадан, че подобна глупост ми се хареса, но песничката наистина е лека и приятна.
Enjoy
The boob fairy
Директен линк към песента в mp3 формат.
The pectoral fairy never came to me.... poor me...
Thanks to Kwiksilver for pointing this out.
юни 20, 2006
Нещо което не може да се види вече...
Става ми тъжно, когато малко по малко изчезват разни неща от интернет пространството. Неща които са ме забавлявали, които са ми направили впечатление, които съм харесал. Свикнали сме с мисълта, че нещата ще са винаги там, нали това е Интернет, безкрайния океан от информация, но съвсем не е така. Понякога дори Гугъл кеш не е достатъчен ...
Ето защо не мога да оставя тази снимка да си иде, след като denverguy изчезна от Интернет. Не знам каква е причината, така и не намерих време да се осведомя, дали просто AOL решиха, че вече не е важно да пазят стари страници или той сам го е пожелал, но е факт че го няма. За това пък аз ще направя това за себе си. So here we go...
Sad But True --
Annual meeting of single, good-looking, gay, emotionally-stable, financially-secure, intelligent men looking for a long-term commitment.
Ето защо не мога да оставя тази снимка да си иде, след като denverguy изчезна от Интернет. Не знам каква е причината, така и не намерих време да се осведомя, дали просто AOL решиха, че вече не е важно да пазят стари страници или той сам го е пожелал, но е факт че го няма. За това пък аз ще направя това за себе си. So here we go...
Sad But True --
Annual meeting of single, good-looking, gay, emotionally-stable, financially-secure, intelligent men looking for a long-term commitment.
юни 09, 2006
In vino veritas или как двама пияници бистрят нещата...
Много пъти и на много места съм чел описание на мъжете от гледна точка на жената. Най-често в женски списания са се появявали подобни хумористично-сатирични описания, но съвременните медии, като Интернет не останаха по-назад.
Някак спонтанно се роди в един разговор(на няколко чашки) с мой познат една подобна кратка шега, която мисля да споделя с вас. Разликата е само тази, че тук ще представим мъжа от гледна точка на гея.
По какво се разпознават истинските мъже!?
Те имат басов глас
Те ходят така сякаш 10 години са играли баскетбол
Използват паразитни думи и изрази като: копеле, да го/ги/я еба, уе, ве, бе, и др.
Те обикновено са яко напомпани във фитнеса, но също толкова яко имат и подобаващо закалено шкембе
Те носят тениски на които пише Prada, без да знаят какво означава надписа
Те често си оправят "пакета" на публични места, а най-големите мъжкари понякога бръкват да наместят инструментариума, ако през облеклото не става
Истинските мъже винаги ходят ядосани и гледат лошо, все едно някой тъкмо им е свил колелото и го търсят за да му кажат две приказки
Истинските мъже винаги са готови да скочат на бой, те просто чакат някой да ги предизвика
Истинските мъже не танцуват, но ако все пак музиката им харесва барабанят с пръсти по бара
Те не жестикулират
Те нямат мимика, освен начумерената физиономия
Те задължително имат лоша говорна артикулация
Те нямат модулации в интонацията
Истинските мъже не употребяват думи като жестикулирам, мимика, артикулация, модулация, интонация и т.н.
Това е за сега всичко. Мен лично ме забавлява. Някой ден може би ще допълня с още.
Някак спонтанно се роди в един разговор(на няколко чашки) с мой познат една подобна кратка шега, която мисля да споделя с вас. Разликата е само тази, че тук ще представим мъжа от гледна точка на гея.
По какво се разпознават истинските мъже!?
Те имат басов глас
Те ходят така сякаш 10 години са играли баскетбол
Използват паразитни думи и изрази като: копеле, да го/ги/я еба, уе, ве, бе, и др.
Те обикновено са яко напомпани във фитнеса, но също толкова яко имат и подобаващо закалено шкембе
Те носят тениски на които пише Prada, без да знаят какво означава надписа
Те често си оправят "пакета" на публични места, а най-големите мъжкари понякога бръкват да наместят инструментариума, ако през облеклото не става
Истинските мъже винаги ходят ядосани и гледат лошо, все едно някой тъкмо им е свил колелото и го търсят за да му кажат две приказки
Истинските мъже винаги са готови да скочат на бой, те просто чакат някой да ги предизвика
Истинските мъже не танцуват, но ако все пак музиката им харесва барабанят с пръсти по бара
Те не жестикулират
Те нямат мимика, освен начумерената физиономия
Те задължително имат лоша говорна артикулация
Те нямат модулации в интонацията
Истинските мъже не употребяват думи като жестикулирам, мимика, артикулация, модулация, интонация и т.н.
Това е за сега всичко. Мен лично ме забавлява. Някой ден може би ще допълня с още.
юни 03, 2006
Градът и звездите
Не, не става дума за романа на Артър Кларк. И все пак звучи добре. Между другото препоръчвам книгата горещо, малко е тежка за четене, но при положение, че вече всички се праскат че четат Умберто Еко и Камю и не знам си кой - съвсем честно - тази е по-лека.
Линк за романа (на български) -> The city and the stars.
Става дума обаче за нещо друго. Бях на концерта в Каварна на Апокалиптика и на връщане имаше безоблачно небе. За първи път ми се прииска да имам кола с прозрачен таван. Бях забравил колко разкошно е небето гледано в безоблачна лятна нощ от полето. Толкова спомени нахлуха изведнъж, толкова забравени мечти и още нови се родиха. Гледайки това небе и съзвездията никак не се чудех, че 19 век е века на изкуствата. Толкова вдъхновение. Ех, за съжаление тази гледка не може никога да се види от града. трябва специално да се излезе далеч от него, да се избере ясна нощ и хубаво място, където да можеш просто да легнеш и да гледаш. Опитах да направя снимка, но разбира се нищо не стана. За което съжалявам наистина, рядко ми се отваря тази възможност. Но така отваря душата... Просто някой ден опитайте!
За малко утеха от несполучливите снимки съм подготвил това:
За по-голям формат използвайте сайта на National Geographic Magazine или този линк.
Линк за романа (на български) -> The city and the stars.
Става дума обаче за нещо друго. Бях на концерта в Каварна на Апокалиптика и на връщане имаше безоблачно небе. За първи път ми се прииска да имам кола с прозрачен таван. Бях забравил колко разкошно е небето гледано в безоблачна лятна нощ от полето. Толкова спомени нахлуха изведнъж, толкова забравени мечти и още нови се родиха. Гледайки това небе и съзвездията никак не се чудех, че 19 век е века на изкуствата. Толкова вдъхновение. Ех, за съжаление тази гледка не може никога да се види от града. трябва специално да се излезе далеч от него, да се избере ясна нощ и хубаво място, където да можеш просто да легнеш и да гледаш. Опитах да направя снимка, но разбира се нищо не стана. За което съжалявам наистина, рядко ми се отваря тази възможност. Но така отваря душата... Просто някой ден опитайте!
За малко утеха от несполучливите снимки съм подготвил това:
За по-голям формат използвайте сайта на National Geographic Magazine или този линк.
май 22, 2006
Нов тапет
Намирам го за изключително подходящ за моя десктоп, тъй като съм свикнал да използвам папките си наредени само в ляво на екрана. Другото е, че според мен е много яко от време на време спирайки работа да ме поглежда тоя сладур, пък и аз него де. Какъв поглед, какви очи.... ех, размечтах се. Ако ви харесва, тапетът може да бъде свален във всички размери от ГейРомео
Enjoy!
Ако желаете да видите десктопа ми в пълен размер (1024х768) цъкнете тук.
Enjoy!
Ако желаете да видите десктопа ми в пълен размер (1024х768) цъкнете тук.
май 18, 2006
На гости у Софио
Впечатления
Тази седмица бях в София. Само за три дни, макар че планирах 5 или 6. Общи впечатления натрупах доста, но основното са разликите между официалната столица и морската.
На първо място: във Варна от (почти) всеки квартал можеш с подходящ транспорт да стигнеш до всеки друг квартал без да сменяш автобуса. Най-често можеш да избереш между няколко линии(номера), които по различен маршрут биха те завели на същото място за почти еднакво време. Със съжаление установих, че да се придвижваш в София с градски транспорт съвсем не е толкова лека задача и ако имаш неблагоразумието да си на квартира в квартал до който няма директен транспорт от квартала в който работиш - тежко ти. Чакането по спирките... е то е ясно че е дълго, поради липсата на алтернативна линия. Но пък билетите са много по-евтини (с 20 стотинки) Но като трябва да изразходиш 4-6 за един ден то май се компенсира:) Задръстванията са един наболял и за Варна проблем, само дето във Варна когато автобуса (за който софиянци упорито използват думата "рейс") попадне в задръстване после не се опитва да си навакса времето форсирайки двигателя по улиците и пътниците не падат и не се въргалят по пода на превозното средство като чували с картофи.
2. Цените на някои стоки наистина са по-високи, говорим за разлики от повече от 20%. Нямам предвид масовките от сорта на кока-кола и прах за пране Бонукс, а "локалните" стоки: (сега не се смейте) пица на парче, чехли, всичко приготвено за ядене... е то за ядене доста пари отиват така или иначе.
3. Имената на улиците. Сега, ясно е че ние, нали сме си готини българи, никога няма да минем на онази система - американската - с номерация на улиците вместо имена. За това чак не мога да си мечтая, като например чакам те на ъгъла на 7 и 49 - пред софийския. Нееее. Но поне по отношение на табелите с имената на улиците София значително превъзхожда Варна. Да не казвам, че във Варна за да разбереш на коя улица си трябва да намериш да питаш някой, който живее на нея, друг начин няма. Евентуално ако улицата е по-голяма и оживена може да я знаят повечко хора. В София е достатъчно да вдигнеш глава към табелите.
4. Кварталите: аз бях само в два - младост 4 и някакъв друг, на който не му помня името. Ха-ха:) А да и в Лозенец бях, но там само за малко и не успях да огледам добре. Общото ми впечатление е, че няма голяма разлика с Варна. Също се съчетават стари сгради с новопостроени, също има прекалено много коли паркирани по улиците, задръствайки евентуалното движение. Хареса ми в тези квартали, защото вечер е спокойно. Приличат на предградия. Няма прекалено високо строителство и панелни жилища строени на килограм (тоест по много и на гъсто). Но в други квартали може и да има.
5. Паркчета и градинки: видях Борисова градина и градинката пред софийския университет. Скръб майка. Друго си е морската, макар че напоследък и на нея й ебаха майката. Прекалено много разрешителни за строеж получиха някои хора. Мяза на строителна площадка, но какво пък, който иска повече зелено да ходи в Канада:) Но има зелено и в София де. Приятно е.
6. Клюкарските улици: Аз в София видях само една - булевард Витоша. А във Варна има само една - Княз Борис. Така че нищо особено. И на двете места има от омразните "клюкарски" заведение, тоест такива прострели площта си по тротоарите, и по двете е забранено движението, но и по двете се виждат коли, за по-важните хора (MIP предполагам или VIP?) и на двете ми е трудно да кажа че ми харесва някое заведение, и по двете има магазини, в които се продават стоки с марж над 500%. И тн. сходства доста.
7. Таксиии ( hail a cab): Истината си е истина - такситата във Варна най-вероятно са едни от най-скъпите в България. 0,69 стотинки на километър пробег е нечовешка цена, дори да си накъде около центъра не падаш под 4 лева, особено нощем (когато тарифата е по-висока). В София излиза също толкова но за значително по-голям пробег и цената е по-ниска. Във Варна шофьорите знаят почти всеки магазин, заведение или бизнес център. В София не е така, опит да стигнеш до Плесио/Мултирама например завършва с 15 минутно обикаляне из тесни улички, някои от които с павета и дълъг телефонен разговор за да се осведомиш за името на улицата и номера (Солунска 2 - хайде малко реклама за Мултирама). Във Варна дори да кажеш отивам при леля Кичка - фризьорката, шансът да те откарат на правилното място е доста голям.
8. ИТ магазините: така и така споменах Плесио и Мултирама, след рекламата е време и да ги оплюя. Цените са с точно 1% по-ниски от колкото в някоя уважаваща себе си фирма асемблатор с изключително добра клиентска политика (включваща обаждания на клиента, следпродажбено обслужване и обгрижване и всичките му там екстри) Това мисля че си струва 10-те лева (което е фактически разликата в цената при една средно добра конфигурация ~ 1000 лева). В Плесио, макар да изглежда визуално по-малък (не знам точната търговска площ на колко се равнява) нещата са сякаш по-добре подредени. И няма опасност всички да разберат за фобията ви от височини - подът не е прозрачен и окачен в нищото.
9. Хората: стандартно резервирани. Ако попиташ за спирката или посоката ще ти отговорят без съмнение. Така че не се безпокойте ако трудно се ориентирате по карта. Другото хубаво нещо е че никой не обръща внимание на никого и манията да си добре облечен и наконтен когато ходиш из центъра на града, да се пременяш като селски ерген, там я няма. Всеки ходи както си иска и това ми харесва. Облеклото в София като че ли наистина не може да бъде мерило за социалния статус на носителя му. Но не бях достатъчно дълго там за да го преценя наистина това.
10. Централна гара: е вярно много цигани има там. И е голяма скръб. Без повече коментар.
11. Топлата вода: да! И във Варна и в София за да "дойде топлото" трябва да повърви водицата едно 10 15 минути - изтекла студена вода, която ти си я плащаш като топла. Мамка им! И между другото това не е само ако си на Н-тия етаж броено след 10тия. И на третия е така!
12. Мъжете. Е няма как да не кажа и за тях. Всякакви ги има, но определено варненските са по-добре облечените, често с по-поддържана фигура и задължително с много повече тен. Но не че варненци обичат плажа, не, те просто са си го събрали до 10 годишна възраст и си го носят цял живот.
13. Жените. Е тук вече наистина София яко трябва да бие отбой. Не че няма хубави момичета, но те явно се крият и не се показват много денем по улиците. Сигурно е така, но аз не видях нито една красавица ей така, нагласена и да се размотава из софийските кривини. Видях само една и тя се качи в бавареца на един тип който преди да влезе в колата бръкна дълбоко в анцуга си за да си намести "на голо" екипировката. Супер! Важното е че вдига 120 от лежанката и има хубава кола:)
14. Общи впечатления: емоционално не можах добре да преценя града, от една страна е много по-голям и има много повече хора които можеш да срещнеш и да направиш свои приятели или поне добри познати. От друга обаче попадайки там и си нямаш никого, мястото може да бъде точно толкова самотно колкото всяко друго, когато си далеч от всичко което познаваш и с което си свикнал. Наистина като че ли много неща са различни, младежите се обличат различно (сякаш са на 2000 км от крайбрежието а не на 500 ), говорът....ами говорът е много ама много различен. Софийското наречие не е и даже шопско, просто е някакво дървено и звучи на мен като варненец адски селяндурско. Да ме прощават софиянци, но варненското наречие, въпреки мекотата* си и ту-ткането** е къде къде по-близо до книжовния български език от А-кането*** и МЕ-кането**** което просто е поголовно в София и съм изненадан дори, че хората си говорят просто така, как така не им прави впечатление например, че говорят различно от, да речем, говорителите по телевизията или озвучителите по филмите? Истината е че ми хареса, не само защото имах чудесни гидове в лицето на Живко и Христо (поздрави) но и защото градът (и звездите) наистина си струва да бъде посетен, а ако имаш късмет - дори и да се живее там! Особено ако намериш квартира/жилище на хубаво място, далеч от булевардите и оживените по-тесни улички, с магазинче което работи до сравнително късно и не надува цените и е близо до работното ти място:) Просто върха:-)
Пояснения:
*мекотата на варненския език е често най-цитирания "дефект" на речта от софиянци. Типичният лаф е: приятно ми е Имил, и на мен - Илена, ний сми от далиеко и говорим на миеко.
**варненци имат навика да членуват собствените имена: Еми-ту Ели-ту Пепи-ту...
***освен особената твърдост на говора софиянци неизбежно слагат и неправилно ударенията на почти всички глаголи - правИл в/о прАвил, казАл в/о кАзал и тн. Освен това звукът при гласните идва повече от гърлото, което според мен е причината за леко селското звучене, като например гърленото О.
****Всички нативни софиянци с които разговарях неизбежно спрягаха погрешно глаголите - "ще минеМЕ да те вземеМЕ" и тн. Овен това почти всички употребяват "кво" което също допринася за недодяланото звучене на речта им.
Тази седмица бях в София. Само за три дни, макар че планирах 5 или 6. Общи впечатления натрупах доста, но основното са разликите между официалната столица и морската.
На първо място: във Варна от (почти) всеки квартал можеш с подходящ транспорт да стигнеш до всеки друг квартал без да сменяш автобуса. Най-често можеш да избереш между няколко линии(номера), които по различен маршрут биха те завели на същото място за почти еднакво време. Със съжаление установих, че да се придвижваш в София с градски транспорт съвсем не е толкова лека задача и ако имаш неблагоразумието да си на квартира в квартал до който няма директен транспорт от квартала в който работиш - тежко ти. Чакането по спирките... е то е ясно че е дълго, поради липсата на алтернативна линия. Но пък билетите са много по-евтини (с 20 стотинки) Но като трябва да изразходиш 4-6 за един ден то май се компенсира:) Задръстванията са един наболял и за Варна проблем, само дето във Варна когато автобуса (за който софиянци упорито използват думата "рейс") попадне в задръстване после не се опитва да си навакса времето форсирайки двигателя по улиците и пътниците не падат и не се въргалят по пода на превозното средство като чували с картофи.
2. Цените на някои стоки наистина са по-високи, говорим за разлики от повече от 20%. Нямам предвид масовките от сорта на кока-кола и прах за пране Бонукс, а "локалните" стоки: (сега не се смейте) пица на парче, чехли, всичко приготвено за ядене... е то за ядене доста пари отиват така или иначе.
3. Имената на улиците. Сега, ясно е че ние, нали сме си готини българи, никога няма да минем на онази система - американската - с номерация на улиците вместо имена. За това чак не мога да си мечтая, като например чакам те на ъгъла на 7 и 49 - пред софийския. Нееее. Но поне по отношение на табелите с имената на улиците София значително превъзхожда Варна. Да не казвам, че във Варна за да разбереш на коя улица си трябва да намериш да питаш някой, който живее на нея, друг начин няма. Евентуално ако улицата е по-голяма и оживена може да я знаят повечко хора. В София е достатъчно да вдигнеш глава към табелите.
4. Кварталите: аз бях само в два - младост 4 и някакъв друг, на който не му помня името. Ха-ха:) А да и в Лозенец бях, но там само за малко и не успях да огледам добре. Общото ми впечатление е, че няма голяма разлика с Варна. Също се съчетават стари сгради с новопостроени, също има прекалено много коли паркирани по улиците, задръствайки евентуалното движение. Хареса ми в тези квартали, защото вечер е спокойно. Приличат на предградия. Няма прекалено високо строителство и панелни жилища строени на килограм (тоест по много и на гъсто). Но в други квартали може и да има.
5. Паркчета и градинки: видях Борисова градина и градинката пред софийския университет. Скръб майка. Друго си е морската, макар че напоследък и на нея й ебаха майката. Прекалено много разрешителни за строеж получиха някои хора. Мяза на строителна площадка, но какво пък, който иска повече зелено да ходи в Канада:) Но има зелено и в София де. Приятно е.
6. Клюкарските улици: Аз в София видях само една - булевард Витоша. А във Варна има само една - Княз Борис. Така че нищо особено. И на двете места има от омразните "клюкарски" заведение, тоест такива прострели площта си по тротоарите, и по двете е забранено движението, но и по двете се виждат коли, за по-важните хора (MIP предполагам или VIP?) и на двете ми е трудно да кажа че ми харесва някое заведение, и по двете има магазини, в които се продават стоки с марж над 500%. И тн. сходства доста.
7. Таксиии ( hail a cab): Истината си е истина - такситата във Варна най-вероятно са едни от най-скъпите в България. 0,69 стотинки на километър пробег е нечовешка цена, дори да си накъде около центъра не падаш под 4 лева, особено нощем (когато тарифата е по-висока). В София излиза също толкова но за значително по-голям пробег и цената е по-ниска. Във Варна шофьорите знаят почти всеки магазин, заведение или бизнес център. В София не е така, опит да стигнеш до Плесио/Мултирама например завършва с 15 минутно обикаляне из тесни улички, някои от които с павета и дълъг телефонен разговор за да се осведомиш за името на улицата и номера (Солунска 2 - хайде малко реклама за Мултирама). Във Варна дори да кажеш отивам при леля Кичка - фризьорката, шансът да те откарат на правилното място е доста голям.
8. ИТ магазините: така и така споменах Плесио и Мултирама, след рекламата е време и да ги оплюя. Цените са с точно 1% по-ниски от колкото в някоя уважаваща себе си фирма асемблатор с изключително добра клиентска политика (включваща обаждания на клиента, следпродажбено обслужване и обгрижване и всичките му там екстри) Това мисля че си струва 10-те лева (което е фактически разликата в цената при една средно добра конфигурация ~ 1000 лева). В Плесио, макар да изглежда визуално по-малък (не знам точната търговска площ на колко се равнява) нещата са сякаш по-добре подредени. И няма опасност всички да разберат за фобията ви от височини - подът не е прозрачен и окачен в нищото.
9. Хората: стандартно резервирани. Ако попиташ за спирката или посоката ще ти отговорят без съмнение. Така че не се безпокойте ако трудно се ориентирате по карта. Другото хубаво нещо е че никой не обръща внимание на никого и манията да си добре облечен и наконтен когато ходиш из центъра на града, да се пременяш като селски ерген, там я няма. Всеки ходи както си иска и това ми харесва. Облеклото в София като че ли наистина не може да бъде мерило за социалния статус на носителя му. Но не бях достатъчно дълго там за да го преценя наистина това.
10. Централна гара: е вярно много цигани има там. И е голяма скръб. Без повече коментар.
11. Топлата вода: да! И във Варна и в София за да "дойде топлото" трябва да повърви водицата едно 10 15 минути - изтекла студена вода, която ти си я плащаш като топла. Мамка им! И между другото това не е само ако си на Н-тия етаж броено след 10тия. И на третия е така!
12. Мъжете. Е няма как да не кажа и за тях. Всякакви ги има, но определено варненските са по-добре облечените, често с по-поддържана фигура и задължително с много повече тен. Но не че варненци обичат плажа, не, те просто са си го събрали до 10 годишна възраст и си го носят цял живот.
13. Жените. Е тук вече наистина София яко трябва да бие отбой. Не че няма хубави момичета, но те явно се крият и не се показват много денем по улиците. Сигурно е така, но аз не видях нито една красавица ей така, нагласена и да се размотава из софийските кривини. Видях само една и тя се качи в бавареца на един тип който преди да влезе в колата бръкна дълбоко в анцуга си за да си намести "на голо" екипировката. Супер! Важното е че вдига 120 от лежанката и има хубава кола:)
14. Общи впечатления: емоционално не можах добре да преценя града, от една страна е много по-голям и има много повече хора които можеш да срещнеш и да направиш свои приятели или поне добри познати. От друга обаче попадайки там и си нямаш никого, мястото може да бъде точно толкова самотно колкото всяко друго, когато си далеч от всичко което познаваш и с което си свикнал. Наистина като че ли много неща са различни, младежите се обличат различно (сякаш са на 2000 км от крайбрежието а не на 500 ), говорът....ами говорът е много ама много различен. Софийското наречие не е и даже шопско, просто е някакво дървено и звучи на мен като варненец адски селяндурско. Да ме прощават софиянци, но варненското наречие, въпреки мекотата* си и ту-ткането** е къде къде по-близо до книжовния български език от А-кането*** и МЕ-кането**** което просто е поголовно в София и съм изненадан дори, че хората си говорят просто така, как така не им прави впечатление например, че говорят различно от, да речем, говорителите по телевизията или озвучителите по филмите? Истината е че ми хареса, не само защото имах чудесни гидове в лицето на Живко и Христо (поздрави) но и защото градът (и звездите) наистина си струва да бъде посетен, а ако имаш късмет - дори и да се живее там! Особено ако намериш квартира/жилище на хубаво място, далеч от булевардите и оживените по-тесни улички, с магазинче което работи до сравнително късно и не надува цените и е близо до работното ти място:) Просто върха:-)
Пояснения:
*мекотата на варненския език е често най-цитирания "дефект" на речта от софиянци. Типичният лаф е: приятно ми е Имил, и на мен - Илена, ний сми от далиеко и говорим на миеко.
**варненци имат навика да членуват собствените имена: Еми-ту Ели-ту Пепи-ту...
***освен особената твърдост на говора софиянци неизбежно слагат и неправилно ударенията на почти всички глаголи - правИл в/о прАвил, казАл в/о кАзал и тн. Освен това звукът при гласните идва повече от гърлото, което според мен е причината за леко селското звучене, като например гърленото О.
****Всички нативни софиянци с които разговарях неизбежно спрягаха погрешно глаголите - "ще минеМЕ да те вземеМЕ" и тн. Овен това почти всички употребяват "кво" което също допринася за недодяланото звучене на речта им.
февруари 25, 2006
Lots in one... or how can I be impressed by so many things at once
Wow, wonderful week!
First, the AI GL X project! Wow, it (will) works on my Intel 855GM video!!! Unlike the GLX project (developed by individuals working at Novell and two weeks ago released as an open source) it adds some new bits to the old X server and as far as the tiny short clips shows it works fine. Well, it's not really as impressive as this video, but still I'd be glad to use it on my desktop. Too bad it's not known to work with shaped windows ( not that I'm using lots of it - like xmms or mplayer GUIs ). It looks like I'll have to wait though to get in touch with those eye candies. GLX is not working yet with my graphics card and AIGLX is not available yet, not to mention it works with Fedora core 5 test 3 and above. The other bad news is AIGLX is not working with XVideo. Well this is BAD. Why? Because I like to watch movies and clips on my laptop! The Composite is also known to not work with XVideo/GL. So where's the difference and the advanced techniques Fedora team is trying to show us? As a note ( at the bottom by the way! ) it says :
Well. I'll wait. Again. And again. Moments like this makes me regret I didn't go to college to study development and computer science!
So much for the linux deksktop. Next is the big movie disappointment: Underworld 2: Evolution. My God, isn't this movie BAD! I can't believe they did that to the original idea. I watched the first movie like 20 times and I'm still not sick of it. Unlike the second - I hated it from the first time and never watched it again. Hope this wont happen to Final destination 3! Or else the year for me will pass without a favourite movie for me.
The last thing I'd like to share: I hate my job. Marketing is NOT my thing. So I'm heading at the science path. Hope I'll find something appropriate soon or else I'll go crazy in this company. Isn't it strange how optimistic I went to work for this company and how soon I was disappointed? No matter how much I'm trying I cannot get used with the way they work. Or do not, depends on the point of view. So wish me good luck!
And by the way I'm ill and at home for the last two days. I hate the feeling! My mom says my immune system is not working properly because of the lack of sex. I'll have to check this out on the Internet. Maybe she's right...
First, the AI GL X project! Wow, it (will) works on my Intel 855GM video!!! Unlike the GLX project (developed by individuals working at Novell and two weeks ago released as an open source) it adds some new bits to the old X server and as far as the tiny short clips shows it works fine. Well, it's not really as impressive as this video, but still I'd be glad to use it on my desktop. Too bad it's not known to work with shaped windows ( not that I'm using lots of it - like xmms or mplayer GUIs ). It looks like I'll have to wait though to get in touch with those eye candies. GLX is not working yet with my graphics card and AIGLX is not available yet, not to mention it works with Fedora core 5 test 3 and above. The other bad news is AIGLX is not working with XVideo. Well this is BAD. Why? Because I like to watch movies and clips on my laptop! The Composite is also known to not work with XVideo/GL. So where's the difference and the advanced techniques Fedora team is trying to show us? As a note ( at the bottom by the way! ) it says :
Shaped windows and Xvideo are known to not work. Also, running other GL applications may cause flickering or other weird effects.
Well. I'll wait. Again. And again. Moments like this makes me regret I didn't go to college to study development and computer science!
So much for the linux deksktop. Next is the big movie disappointment: Underworld 2: Evolution. My God, isn't this movie BAD! I can't believe they did that to the original idea. I watched the first movie like 20 times and I'm still not sick of it. Unlike the second - I hated it from the first time and never watched it again. Hope this wont happen to Final destination 3! Or else the year for me will pass without a favourite movie for me.
The last thing I'd like to share: I hate my job. Marketing is NOT my thing. So I'm heading at the science path. Hope I'll find something appropriate soon or else I'll go crazy in this company. Isn't it strange how optimistic I went to work for this company and how soon I was disappointed? No matter how much I'm trying I cannot get used with the way they work. Or do not, depends on the point of view. So wish me good luck!
And by the way I'm ill and at home for the last two days. I hate the feeling! My mom says my immune system is not working properly because of the lack of sex. I'll have to check this out on the Internet. Maybe she's right...
my desktop
I'm amazed how people post screenshots of thier desktops all around. So I decided to do the same. Here it is - my desktop.
февруари 18, 2006
Desktop Beautyfication
Old school UNIX users still say this as a mantra: The real user doesn't need a GUI, all that matters is a powerful shell.
These days much more people use the free UNIX operating system plus all the free and open programs known to the world as 'Linux'.
God it was ugly! The old fashioned flat look, fewer colors, no 3D. The new race of Linux wanna-be-gurus shout here and there: It is network transparent, it is fast, it runs on every platform. Actually few people knew and understood the free implementation of the X11 environment. On of them being Keith Packard. Packard and 'friends' contributed new code to the tree and Fontconfig/Xft/Composite/Damage/Fixies were born. Meanwhile Nvidia and Ati started to support the kernel with proprietary drivers. Now days we are entering the new era on the free UNIX desktop experience. Too bad we are the last. Long road before us to catch up with Mac OS X but the right path is followed.
This video demonstrates what I am talking about. It still does the thing the hard way, using workarounds and hacks to do its job, but it is really impressive. As I look back at the screenshots of my Gnome 1.2 I really can't believe I liked it at the time. Now, I can't imagine using my notebook without the dropshadow windows, the exposé-like functionality, the animations... The bad news is we still don't have a working and easy to use video and audio conferencing app for the free desktop. I hope this will change in 2006 at last. For those of you guys and girls wanting to try out the Linux - now is the right time, when we have a modern display architecture, mature applications, progressive office environment, games (incl. 3D fps and so on) and the freedom.
The last thing I'd like to mention is the news of a new virus attacking mac OS on Intel platform... I do not know if it is the core duo long errata list or the rising popularity of mac OS X but the malicious force of the underground hackers is now pointing at the operating system I happen to like the most for almost a year... what Steve Jobs and Co. will do? Can't wait to see...It will be an interesting year indeed!
These days much more people use the free UNIX operating system plus all the free and open programs known to the world as 'Linux'.
God it was ugly! The old fashioned flat look, fewer colors, no 3D. The new race of Linux wanna-be-gurus shout here and there: It is network transparent, it is fast, it runs on every platform. Actually few people knew and understood the free implementation of the X11 environment. On of them being Keith Packard. Packard and 'friends' contributed new code to the tree and Fontconfig/Xft/Composite/Damage/Fixies were born. Meanwhile Nvidia and Ati started to support the kernel with proprietary drivers. Now days we are entering the new era on the free UNIX desktop experience. Too bad we are the last. Long road before us to catch up with Mac OS X but the right path is followed.
This video demonstrates what I am talking about. It still does the thing the hard way, using workarounds and hacks to do its job, but it is really impressive. As I look back at the screenshots of my Gnome 1.2 I really can't believe I liked it at the time. Now, I can't imagine using my notebook without the dropshadow windows, the exposé-like functionality, the animations... The bad news is we still don't have a working and easy to use video and audio conferencing app for the free desktop. I hope this will change in 2006 at last. For those of you guys and girls wanting to try out the Linux - now is the right time, when we have a modern display architecture, mature applications, progressive office environment, games (incl. 3D fps and so on) and the freedom.
The last thing I'd like to mention is the news of a new virus attacking mac OS on Intel platform... I do not know if it is the core duo long errata list or the rising popularity of mac OS X but the malicious force of the underground hackers is now pointing at the operating system I happen to like the most for almost a year... what Steve Jobs and Co. will do? Can't wait to see...It will be an interesting year indeed!
Абонамент за:
Публикации (Atom)