Общо показвания

май 22, 2006

Нов тапет

Намирам го за изключително подходящ за моя десктоп, тъй като съм свикнал да използвам папките си наредени само в ляво на екрана. Другото е, че според мен е много яко от време на време спирайки работа да ме поглежда тоя сладур, пък и аз него де. Какъв поглед, какви очи.... ех, размечтах се. Ако ви харесва, тапетът може да бъде свален във всички размери от ГейРомео
Enjoy!

Новият ми тапет

Ако желаете да видите десктопа ми в пълен размер (1024х768) цъкнете тук.

май 18, 2006

На гости у Софио

Впечатления

Тази седмица бях в София. Само за три дни, макар че планирах 5 или 6. Общи впечатления натрупах доста, но основното са разликите между официалната столица и морската.

На първо място: във Варна от (почти) всеки квартал можеш с подходящ транспорт да стигнеш до всеки друг квартал без да сменяш автобуса. Най-често можеш да избереш между няколко линии(номера), които по различен маршрут биха те завели на същото място за почти еднакво време. Със съжаление установих, че да се придвижваш в София с градски транспорт съвсем не е толкова лека задача и ако имаш неблагоразумието да си на квартира в квартал до който няма директен транспорт от квартала в който работиш - тежко ти. Чакането по спирките... е то е ясно че е дълго, поради липсата на алтернативна линия. Но пък билетите са много по-евтини (с 20 стотинки) Но като трябва да изразходиш 4-6 за един ден то май се компенсира:) Задръстванията са един наболял и за Варна проблем, само дето във Варна когато автобуса (за който софиянци упорито използват думата "рейс") попадне в задръстване после не се опитва да си навакса времето форсирайки двигателя по улиците и пътниците не падат и не се въргалят по пода на превозното средство като чували с картофи.

2. Цените на някои стоки наистина са по-високи, говорим за разлики от повече от 20%. Нямам предвид масовките от сорта на кока-кола и прах за пране Бонукс, а "локалните" стоки: (сега не се смейте) пица на парче, чехли, всичко приготвено за ядене... е то за ядене доста пари отиват така или иначе.

3. Имената на улиците. Сега, ясно е че ние, нали сме си готини българи, никога няма да минем на онази система - американската - с номерация на улиците вместо имена. За това чак не мога да си мечтая, като например чакам те на ъгъла на 7 и 49 - пред софийския. Нееее. Но поне по отношение на табелите с имената на улиците София значително превъзхожда Варна. Да не казвам, че във Варна за да разбереш на коя улица си трябва да намериш да питаш някой, който живее на нея, друг начин няма. Евентуално ако улицата е по-голяма и оживена може да я знаят повечко хора. В София е достатъчно да вдигнеш глава към табелите.

4. Кварталите: аз бях само в два - младост 4 и някакъв друг, на който не му помня името. Ха-ха:) А да и в Лозенец бях, но там само за малко и не успях да огледам добре. Общото ми впечатление е, че няма голяма разлика с Варна. Също се съчетават стари сгради с новопостроени, също има прекалено много коли паркирани по улиците, задръствайки евентуалното движение. Хареса ми в тези квартали, защото вечер е спокойно. Приличат на предградия. Няма прекалено високо строителство и панелни жилища строени на килограм (тоест по много и на гъсто). Но в други квартали може и да има.

5. Паркчета и градинки: видях Борисова градина и градинката пред софийския университет. Скръб майка. Друго си е морската, макар че напоследък и на нея й ебаха майката. Прекалено много разрешителни за строеж получиха някои хора. Мяза на строителна площадка, но какво пък, който иска повече зелено да ходи в Канада:) Но има зелено и в София де. Приятно е.

6. Клюкарските улици: Аз в София видях само една - булевард Витоша. А във Варна има само една - Княз Борис. Така че нищо особено. И на двете места има от омразните "клюкарски" заведение, тоест такива прострели площта си по тротоарите, и по двете е забранено движението, но и по двете се виждат коли, за по-важните хора (MIP предполагам или VIP?) и на двете ми е трудно да кажа че ми харесва някое заведение, и по двете има магазини, в които се продават стоки с марж над 500%. И тн. сходства доста.

7. Таксиии ( hail a cab): Истината си е истина - такситата във Варна най-вероятно са едни от най-скъпите в България. 0,69 стотинки на километър пробег е нечовешка цена, дори да си накъде около центъра не падаш под 4 лева, особено нощем (когато тарифата е по-висока). В София излиза също толкова но за значително по-голям пробег и цената е по-ниска. Във Варна шофьорите знаят почти всеки магазин, заведение или бизнес център. В София не е така, опит да стигнеш до Плесио/Мултирама например завършва с 15 минутно обикаляне из тесни улички, някои от които с павета и дълъг телефонен разговор за да се осведомиш за името на улицата и номера (Солунска 2 - хайде малко реклама за Мултирама). Във Варна дори да кажеш отивам при леля Кичка - фризьорката, шансът да те откарат на правилното място е доста голям.

8. ИТ магазините: така и така споменах Плесио и Мултирама, след рекламата е време и да ги оплюя. Цените са с точно 1% по-ниски от колкото в някоя уважаваща себе си фирма асемблатор с изключително добра клиентска политика (включваща обаждания на клиента, следпродажбено обслужване и обгрижване и всичките му там екстри) Това мисля че си струва 10-те лева (което е фактически разликата в цената при една средно добра конфигурация ~ 1000 лева). В Плесио, макар да изглежда визуално по-малък (не знам точната търговска площ на колко се равнява) нещата са сякаш по-добре подредени. И няма опасност всички да разберат за фобията ви от височини - подът не е прозрачен и окачен в нищото.

9. Хората: стандартно резервирани. Ако попиташ за спирката или посоката ще ти отговорят без съмнение. Така че не се безпокойте ако трудно се ориентирате по карта. Другото хубаво нещо е че никой не обръща внимание на никого и манията да си добре облечен и наконтен когато ходиш из центъра на града, да се пременяш като селски ерген, там я няма. Всеки ходи както си иска и това ми харесва. Облеклото в София като че ли наистина не може да бъде мерило за социалния статус на носителя му. Но не бях достатъчно дълго там за да го преценя наистина това.

10. Централна гара: е вярно много цигани има там. И е голяма скръб. Без повече коментар.

11. Топлата вода: да! И във Варна и в София за да "дойде топлото" трябва да повърви водицата едно 10 15 минути - изтекла студена вода, която ти си я плащаш като топла. Мамка им! И между другото това не е само ако си на Н-тия етаж броено след 10тия. И на третия е така!

12. Мъжете. Е няма как да не кажа и за тях. Всякакви ги има, но определено варненските са по-добре облечените, често с по-поддържана фигура и задължително с много повече тен. Но не че варненци обичат плажа, не, те просто са си го събрали до 10 годишна възраст и си го носят цял живот.

13. Жените. Е тук вече наистина София яко трябва да бие отбой. Не че няма хубави момичета, но те явно се крият и не се показват много денем по улиците. Сигурно е така, но аз не видях нито една красавица ей така, нагласена и да се размотава из софийските кривини. Видях само една и тя се качи в бавареца на един тип който преди да влезе в колата бръкна дълбоко в анцуга си за да си намести "на голо" екипировката. Супер! Важното е че вдига 120 от лежанката и има хубава кола:)

14. Общи впечатления: емоционално не можах добре да преценя града, от една страна е много по-голям и има много повече хора които можеш да срещнеш и да направиш свои приятели или поне добри познати. От друга обаче попадайки там и си нямаш никого, мястото може да бъде точно толкова самотно колкото всяко друго, когато си далеч от всичко което познаваш и с което си свикнал. Наистина като че ли много неща са различни, младежите се обличат различно (сякаш са на 2000 км от крайбрежието а не на 500 ), говорът....ами говорът е много ама много различен. Софийското наречие не е и даже шопско, просто е някакво дървено и звучи на мен като варненец адски селяндурско. Да ме прощават софиянци, но варненското наречие, въпреки мекотата* си и ту-ткането** е къде къде по-близо до книжовния български език от А-кането*** и МЕ-кането**** което просто е поголовно в София и съм изненадан дори, че хората си говорят просто така, как така не им прави впечатление например, че говорят различно от, да речем, говорителите по телевизията или озвучителите по филмите? Истината е че ми хареса, не само защото имах чудесни гидове в лицето на Живко и Христо (поздрави) но и защото градът (и звездите) наистина си струва да бъде посетен, а ако имаш късмет - дори и да се живее там! Особено ако намериш квартира/жилище на хубаво място, далеч от булевардите и оживените по-тесни улички, с магазинче което работи до сравнително късно и не надува цените и е близо до работното ти място:) Просто върха:-)

Пояснения:
*мекотата на варненския език е често най-цитирания "дефект" на речта от софиянци. Типичният лаф е: приятно ми е Имил, и на мен - Илена, ний сми от далиеко и говорим на миеко.
**варненци имат навика да членуват собствените имена: Еми-ту Ели-ту Пепи-ту...
***освен особената твърдост на говора софиянци неизбежно слагат и неправилно ударенията на почти всички глаголи - правИл в/о прАвил, казАл в/о кАзал и тн. Освен това звукът при гласните идва повече от гърлото, което според мен е причината за леко селското звучене, като например гърленото О.
****Всички нативни софиянци с които разговарях неизбежно спрягаха погрешно глаголите - "ще минеМЕ да те вземеМЕ" и тн. Овен това почти всички употребяват "кво" което също допринася за недодяланото звучене на речта им.